Някой упорито налага темата за предсрочни парламентарни избори в средствата за масова информация, въпреки че сегашните народни представители отдавна са се споразумяли да си играят на вотове на недоверие. Десните в Народното събрание едва ли могат да ангажират вниманието на българския избирател в следващите парламентарни избори. Колкото повече доклади има толкова повече политическите опоненти ще се обръщат назад. Така може би ще бъде направен по-сериозен анализ и равносметка на изминалите 20 години и ще бъде установено, че през този период не е имало управляващи партии, а дирижирани партии. Диригента е, разбира се, с оркестранти от структурите на бившата държавна сигурност. Именно затова на всички управляващи партии беше позволено да участват в опустошителната приватизация, да използват предприсъединителните фондове и ..... сега се изправиха пред фондовета на ЕС. Затова доклада е унищожителен защото показва една трайна тенденция, с един диригент, на издигане на корупцията в култ от управляващите партии. Още през 2003 г. американското посолство цитира констатацията на висш български магистрат, че „Корупцията е държавна политика в България.”.
На никой от Народното събрание не му трябват предсрочни избори. Докладите обхващат един период от година и половина и показват трайното поведение на коалиция и опозиция – единни в разграбването на Държавата. Под претекст, че се заражда нещо ново в дясно е замислено и „разширяването” на дясното политическо пространство с червения ГЕРБ. Именно червения ГЕРБ ще постигне необходимите места при следващите парламентарни избори за „дясна червена политика”. Ако трябва и крясъците на АТАКА ще бъдат прибавени. В крайна сметка страстите ще се развихрят само до поредното осигуряване на удобни депутатски места обгърнати от корумпираната администрация.
Да, след Доклада ще има известно забавяне на подкупите (10 – 20%) за усвояването на фондове от ЕС, тъй като ЕК създава известни затруднения срещу ограбването на парите на данъкоплатците от ЕС. В паузата до следващия доклад правителството обаче ще осигури „корупционните комисионни” от държавния бюджет. Това което е започнато трябва да бъде довършено, т.е. „крали сме и не може да не си довършим започнатото. Затова сме избрани. До следващия доклад има време и трябва процента от 3–те милиарда от бюджета да бъде усвоен по добре установената схема т.е. да си вземем нашето.”. Това беше и изказването на г-н Сакскобургготски, който подчерта, че коалицията е „трайна” в своя подход. Г-н Доган едва сега е научил, че при изразходването на средствата на Народа има и финансова дисциплина. За г-н Станишев, като социалист с най-малък трудов стаж в тройната коалиция, не остава нищо друго освен да следва примера на коалиционните партньори.
Докладът недвусмислено показва, че корупционната инерция от която са увлечени партиите управлявали и управляващи след 1990 г. води единствено към разоряването на България. Така наречените „политици” унесени в инерцията работят за да осигурят светло бъдеще за своите деца и внуци. 45 + 20 години не им стигнаха да разграбват страната и сега започват да ограбват и пари от ЕС. От Доклада е ясно, че законодателната и съдебната власт са гарант за „трайния” преход на корупцията. Тази трайна корупция се изражда в геноцид срещу българите и повече от 1 милион българи са в чужбина. Дори и българите да останат 4 – 5 милиона ще са достатъчно да заработват за да поддържат стандарта на корупционната инерция.
След поредния Доклад се питаме - Какво прави Европейският съюз за България? Констатира трагичното състояние на съдебната система като резултат от липсата на „постоянна политическа воля и решимост”. Безспорно е, че ЕК може да предизвика изборите когато пожелае. Именно затова е представен този „окастрен вариант” на Доклада за да продължи политическата агония на „трайната корупция”. Създава се впечатление, че ЕК е ангажирана повече с Диригента и оркестрантите, тези които грабят и живеят за сметка на останалите 90% от населението. В крайна сметка не е ясно дали ЕК е за или против 90% от населението.
Докладът е оценка и за нивото на гражданското общество. Степенуваните негативни оценки в трите доклади показват, че няма и зачатъци на това гражданско общество. Това е горчивата равносметка.