Клиентите, които не обслужват заемите си навреме, рискуват в бъдеще да плащат по-високи лихви
Бумът на кредитния пазар в България доведе дотам, че много домакинства се втурнаха да теглят заеми, без да преценят обективно възможностите си да покриват дължимите вноски. Вероятно някои от потребителите си мислят, че не е фатално, ако закъснеят с плащането ден или два, като в крайна сметка единственото последствие би било неудобството да ти се обадят от банката, за да ти напомнят за изпуснатата дата.
Истината е обаче, че закъсненията или неуреждането на задълженията могат да имат сериозни последици за бъдещето. Нормално е всеки понякога да преминава през по-тежки финансови периоди, поради болест, временна нетрудоспособност или семейни проблеми. Докато в България трезорите не следят с единна система дали редовно плащате битовите си сметки, проблемите по погасяването на кредита могат да имат дългогодишно влияние върху семейния ви бюджет.
Централен кредитен регистър
Макар че много от потребителите не знаят това, информацията по обслужването на всеки заем, отпуснат от трезорите, се отчита пред БНБ. Централната банка пази данните за всеки заемополучател в продължение на десет години, дори и в случая на уредено задължение. Това кредитно досие на клиента е достъпно за всички банки в цяла България, които го използват като база при решението си дали да отпуснат нов заем, както и какви лихви да определят по него. Освен данните от кредитна история, трезорите обикновено изискват и допълнителна информация, като бележка от работодателя за получаваните доходи и фактури за платени битови сметки и данъци. Макар че тези данни не се водят в регистъра на БНБ, самата банка, отпускаща кредита, ги пази и ги взема предвид при бъдещите си взаимоотношения с клиента.
Засега кредитният регистър на Централната банка събира информация само от трезорите и от лизинговите компании, които са част от банкови групи. Тези институции са и единствените, които имат достъп до досиетата.
Кредитният бум на българския пазар обаче разтревожи финансистите, които се опасяват, че ожесточената конкуренция може да е довела до отпускане на заеми на фирми и домакинства, които няма да успеят да обслужват редовно погасителните си вноски.
Бъдещите мерки
Една от мерките, предвиждани, за да се намали риска за банковата система, е разширяване на обхвата на кредитния регистър на БНБ. Обсъжда се например идеята към базата данни на бъдат включени всички лизингови дружества и небанкови финансови институции.
В бъдеще системата може да обхване и информация относно годишния процент на разходите по кредита, периода на просрочие на главницата в дни, периода на просрочие на лихвите в дни, размера на предоговорен кредит, размера на преструктуриран кредит, бързоликвидното обезпечение и други.
Освен че ползват информацията от Централния кредитен регистър, трезорите съхраняват и допълнителни данни за потребителите, изисквани от тях при подаване на молба за заем. В някои случаи досието може да е много подробно, и да оценява и фактори като лоялност на клиента, притежавани дебитни и кредитни карти в други банки, и дори дали домакинството притежава домашни любимци.
В западните държави, кредитната оценка обикновено се изчислява във вид на индекс със стойности между 300-330 и 830-850 точки. Различните фактори, вземани под внимание, може да варират в зависимост от конкретната държава и насочеността на институцията. Това означава, че ако живеете в САШ, кредитният рейтинг, по който ще ви оценяват различните заемодатели, може да варира в известни граници.
Изчислението на подобни индекси обаче не е единствено в правомощията на банките – много други организации, като мобилни оператори, застрахователни компании, работодатели и министерства, прилагат същия принцип. Понякога, ако потребителят има незадоволителна кредитна история, но кредитодателят държи да го привлече като клиент, той може да замени някои от факторите, образуващи рейтинга, с други, които да доведат до по-оптимистична оценка.
SVEJO.NET: 
