Ако харесваш тази статия, защо не я споделиш с твой приятел в Svejo?
Близо 7 000 души годишно умират поради ниско качество на здравното обслужване в България, а 26% от изписаните от болниците пациенти се връщат в тях след месец. Това сочат данните от проучване по проект "Подобряване на практиките, свързани с насочвания от извънболничната помощ за болнично лечение". От общо 21 095 смъртни случаи през 2007 г., 6954 или 33 процента от тях са били предотвратими, сочи проучването. През миналата година средно един от всеки пет българи е влязъл в болница, а 104 851 хоспитализации са били предотвратими, което е 8.4% от общия им брой. Данните сочат, че хоспитализациите са нараснали до над средния брой за ЕС през 2004 година и днес са значително повече от броя в страните от Централна и Източна Европа.
Според проучването, българите масово заобикалят джипита и специалисти и директно влизат в болница през спешнте отделения. Със заобикалянето на опбщопрактикуващите лекари се спестява време и такса за посещение и през миналата година 14.6% от пациентите са приети в болница именно през спешните отделения. През 2007 г. 22.4 на сто от посетилите общопрактикуващи лекари пациенти са били насочени към специалист, в т.ч. в доболничния сектор, и 2 % към болничния сектор.
През миналата година 93 % от пациентите са изписани възстановени или напускат напълно здрави болниците, но по някаква причина 26 на сто от тях са се върнали обратно в 30-дневен срок. В същото време много малко от болничните приеми са планови. През 2007 г. едва около половината от общия брой приеми са планови, а 49.3% са по спешност. За сравнение във Великобритания около 80% от приемите са планови.
Болничните разходи от 2001 г. до 2007 г. се увеличават, превишавайки ръста на БВП с около 9:1, сочи още изследването. Има тенденция на нарастване на средния разход за хоспитализация от около 106 лв. през 2000 г. до близо 443 лв през 2007 г. В същото време половината от бюджета на НЗОК се използва само за 5% от пациентите в България.
Екзотичният модел на демонополизация на касата
Джеймс Серкон, представител на компанията-консултант на Световната банка по проекта "Саниджест", остана сериозно учуден от модела за демонополизация на здравната каса, който е подготвила управляващата коалиция. Идеята предвижда разходите за дадена медицинска услуга на един пациент да се поделят в съотношение 70:30 между НЗОК и частния здравноосигурителен фонд през първата година от реформата, докато се пристъпи към същинската конкуренция. Според Серкон "никой не е виждал подобно решение никъде по света" и в този смисъл моделът е доста "екзотичен". Според него НЗОК и частните фондове могат да са партньори, ако финансовият механизъм позволява конкуренция.
По думите му с въвеждането на макар и временния модел 70:30 за много малък период от време някои фондове могат да предложат евтини здравни услуги, за да привлекат необходимия брой пациенти и това да доведе до катастрофални последици. "Някои малки здравноосигурителни фондове ще фалират, тъй като няма да имат достатъчно контакти с изпълнителите на медицинска помощ и това ще доведе до много неплатени сметки на болниците към дистрибуторите и те също могат да фалират", обясни Серкон. Той окачестви управленските решения като недостатъчно узрели и обмислени за постигане на поставените цели.
Според председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров пък частните здравноосигурителни фондове няма да бъдат факт не само през тази година, както се предвижда, но и през следващата, когато се планира да заработят съвместно с НЗОК. "Частните фондове са предприятия, които имат свой бизнес и трябва да генерират печалба за разлика от НЗОК, която е публична институция. Ето защо при екзотичната система за заплащане 70:30 на един общ пакет интересът на частните фондове ще е нулев”, коментира Киров.
Той смята, че занапред обаче вероятно ще се развие друга схема, в която НЗОК също ще има водеща роля като поеме изцяло осигуряването на първичната извънболнична медицинска помощ, част от специализираната извънболнична медицинска помощ и част от болничната помощ. При това положение за допълнителните здравноосигурителни фондове биха останали другите услуги от специализираната извънболнична и болнична помощ и осигуряването на 24-часовото разположение на лекарите.
От своя страна шефката на НЗОК д-р Румяна Тодорова заяви, че не е против демонополизацията, но когато един модел като предлагания от управляващата коалиция не е финансово обоснован, той остава в сферата на мечтите. Тя посочи, че ръководството на касата все още не е официално информирано за визията на тройната коалиция за демонополизацията и се осведомява за намеренията им от медиите./Мартина Бозукова/Mediapool
SVEJO.NET: 
