..:: Прозорецът на Русе ..::.. ::..

Процес на вземане на решения

Решенията на Европейския съюз са, общо казано, „продукт“ от сътрудничеството на „институционалния триъгълник“, съставен от Комисията, Парламента и Съвета. Комисията е институцията, която предлага законите, а Парламентът и Съветът ги приемат.

Правилата и процедурите за вземане на решения в ЕС са заложени в основните договори. Всяко предложение за нов нормативен акт се основава на определена клауза в договорите – това е т.нар. законова база и определя коя законодателна процедура трябва да бъде следвана.

Трите основни процедури за вземане на решение са:

консултация
одобрение
съвместно вземане на решение

Основната разлика между тях е начинът на взаимодействие на Парламента със Съвета. Процедурата на консултация изисква от Парламента само становище по предстоящото решение; при съвместното вземане на решение Парламентът действително споделя законодателната власт със Съвета.

Консултация

При процедурата на консултация Комисията изпраща предложение на Съвета и на Парламента, но Съветът е този, който официално консултира Парламента и останалите институции на ЕС, чиито становища са интегрална част от процеса на вземане на решения в Съюза.

Парламентът може да одобри предложението на Комисията, да го отхвърли или да поиска изменения. Ако Парламентът поиска изменения, Комисията ги обмисля и в случай, че приеме някои от предложенията, изпраща на Съвета коригирано предложение. Съветът проучва измененията и или приема проектозакона, или го изменя допълнително. При тази процедура, както и при останалите две, Съветът може да промени проекта на Комисията само с единодушие.

Въпросите, по които се вземат решения с консултативна процедура, са:

полицейско и съдебно сътрудничество в криминалната област
ревизия на основните договорите
дискриминация на полов, сексуален, расов, етнически, религиозен или политически признак,
гражданство на ЕС
земеделие
издаване на визи, предоставяне на убежище, имигрантска политика или други политики, свързани със свободното движение на хора
транспорт (когато решението би могло да има значително влияние върху определени региони)
политика на конкуренцията
данъчни въпроси
икономическа политика
“засилено сътрудничество” - т.е., когато група от Държави членки реши да работи заедно в определена област, дори останалите Държави членки да не желаят да се включат в инициативата

Одобрение

Процедурата на одобрение изисква Съветът да получи одобрение от Парламента преди да вземе определено решение. Процедурата е същата като процедурата на консултация с излючение на това, че Парламентът няма право да внася изменения в законопроектите: той може или да ги одобри, или да ги отхвърли.

Приемането (одобрението) изисква абсолютно мнозинство.

Въпросите, по които се взема решение с процедурата на одобрение са:

специфични задачи на Европейската централна банка
изменение в статута на европейската система от централни банки
структурните и кохезионни фондове
процедурата за избор на Европейски парламент
определени международни споразумения
присъединяване на нови държави членки

Съвместно вземане на решение

Това е процедурата, която се прилага при приемането на по-голямата част от европейското законодателство. При нея Парламентът споделя законодателната власт със Съвета.

Комисията изпраща предложение за нов нормативен акт до двете институции. Всяка от тях го обсъжда на две четения. Ако не могат да се споразумеят, въпросът се отнася до „помирителна комисия“, в която вземат участие еднакъв брой представители на Парламента и Съвета, както и представители на Комисията. След като помирителната комисия постигне споразумение, проектозаконът се внася отново в Парламента и Съвета за гласуване.

Въпросите, по които се взема решение с процедура на съвместно вземане на решение са: