Терминът "архитектура", ако и да се е появил сравнително късно в развитието на човешкото общество, всъщност е тясно свързан с него. Необходимостта хората да живеят в населени места, улесняващ съществуването им фактор, е довела в даден момент до появата на естетическа нужда да бъдат вплетени в едно цяло изкуството и строежа на сгради, било то жилищни или обществени. Още древните цивилизации - Египет, Гърция, Рим - са ни завещали такива шедьоври на архитектурното изкуство, чиято изящност и красота не намират равни хилядолетия по-късно. Всяка смяна на обществения строй обаче винаги е носила със себе си своите нови изисквания и течения, както политико-икономически, така и културни. Настоящата статия цели проследяването на архитектурното развитие в град Русе от времето на първите обитатели на региона преди  5000 години до наши дни. 

Трудно бихме могли днес, влагайки съвременния смисъл на думата "архитектура", да я съвместим с времето на първите известни жители на Русе - 3000г. пр. н. е. Съществуващият тогава първобитно-общинен строй и твърде ранният момент от общественото развитие са налагали хората да се стремят главно към оцеляване, като само някои по-дребни произведения на изкуството - накити, украшения, нестандартни домакински прибори и др. са били единствената връзка с т. нар. културен аспект. Ето защо, имайки пред вид и отдалечеността на епохата, твърде нищожни са сведенията за жилищата, отнасящи се към този период. Това, което знаем от разкритите в Русе /квартал "Захарна фабрика"/ останки от първобитни жилища е, че те са били от типа "наколни жилища", предимно от дърво. Просъществували неопределено дълъг период от време тези жилища са намерили гибелта си в пламъците на пожар, за което свидетелства откритата пепел в наземни дупки, в които са били основите на сградите. 

През I век от н. е. на мястото на първобитното селище е построена крепостта Приста - важен център на Източната Римска Империя. Справочник за Русе от 1929г. уточнява, че част от основите на тази крепост могат да бъдат видени "...до самото пристанище - между Военния клуб и Дунава". И до ден днешен, при археологически разкопки или случайни изкопни дейности се откриват затрупаните останки на просъществувалия до VII век град. Той става жертва на многобройните за онова време варварски нашествия, бива сринат до основи и прекратява съществуването си за около три века. 

Повторното възраждане на града датира от края на  Х век под името Руси. От сведения на известни средновековни пътешественици научаваме за наличието на, разположен от двете страни на р. Дунав град, което означава, че Руси и Йорго /днешен Гюргево/ са били едно цяло. През 1594 г. добре укрепената турска крепост все пак бива превзета от румънския княз Михай Витязул  /Михай Храбри/ и опожарена при изтеглянето му. Малкото сведения останали от това време сочат, че до момента на разрушаването си Руси се е състоял от 6000 дървени къщи, в които са живеели около 24000 жители. 

На мястото на изгорелия град турците изграждат настоящия град, като му дават името Русчук /Малък Руси; новопостроеният град е заемал една малка част от територията на вече несъществуващия Руси/. Сведения от 1640г. описват града като съставен от 3000 турски къщи, 200 православни и 200 арменски. През 1651г. известният пътешественик-географ Евлия Челеби дава следните данни за Русчук: "Градът има 2200 едноетажни и двуетажни къщи, покрити с тънки дъски. Къщи с керемиди няма. Високите дворци с лозя и градини се намират на Дунавския бряг. От джамиите най-красива е Рюстемпашовата, архитектурно дело на Синан ага. Медресе /университет/ няма, но има много начални училища, три хана, един хамам /баня/ до самата крепост край Дунава и 300 дюкяна". Различните изследователи дават крайно разнопосочни сведения, които варират от ". . . голям търговски град с 2200 къщи" /Карстен Нибур, 1767г. / до ". . . разположен на Дунава град с една крепост, 9 джамии, 8 хана, няколко бани, един безистен, 6000 къщи и население от 24000 души" /сведение от 1817г. / Изследване направено на града през 1866г. показва наличието на население от 20344 души /10038 мъже и 10306 жени/, 6602 дворища, 812 дюкяни. . . " Междувременно различните етносни групи от космополитния състав на Русчук допринасят за обогатяване архитектурния облик на града, издигайки свои храмове. През 1835г. е извършен ремонт, а след това и разширение на построената още през 1550г. първа арменска църква; първата синагога е построена през 1864г., но и до наши дни се спори за точното й местонахождение. През 1875г. се изгражда първата еврейска училищна сграда. 

Истинският разцвет и дори своеобразно прераждане на Русчук се свързва с определянето му за главен град на новосформирания Туна вилает и назначаването да Мидхат паша за управител на вилаета през 1864г. Изпълнен с ентусиазъм, реформаторски идеи и силно желание да предотврати надвисналия колапс на Османската Империя, той се заема да избави града от неподходящия за голям център ориенталски вид и да го превърне в истински, модерен европейски град. 

Един от първите благоустройствени проблеми, с които се заема Мидхат паша бил построяването на пътни артерии. Като за начало в Русчук се появяват невижданите дотогава, но отдавна познати на цивилизована Европа, улици с тротоари. За разлика от съществуващите дотогава тесни, мрачни и прашни ориенталски сокаци, новите улици са широки, застлани с калдаръм, а по-главните дори осветени от 50 улични фенера по модел на виенските. В края на четиригодишното си управление Мидхат паша оставя след себе си 3000 км шосеен път както и 1400 големи и малки мостове. Един от последните е мостът над р. Янтра край гр.Бяла. Конкретно за Русчук цифрите сочат 28 км улици с калдаръм, изградени само през лятото на 1866г. Паралелно с това се изграждат два големи хотела "Гюл Шахин" /Царска роза/ и "Ислях хане" /Дом на реформацията/, последният от които дълги години е най-красивият в града до преобразуването му в сграда на Русенската градска община след второто десетилетие на XX век. Също така, от новосформирания "Фонд за подпомагане на преселниците" се отчисляват средства, с които се издигат парна мелница при устието на река Русенски Лом, "нова топла Дунавска баня", както и множество други обществени постройки. Бележитият пътешественик Вилхелм Лежан с голям възторг прави паралел между вида на Русчук при предишното му посещение през 1857г. и новия му елегантен изглед от 1867г. с постланите му улици, тротоари и пр. Къщата на Мидхат паша, построена през 1865г. и изписана през 1883г. от Карл дьо Шаурсберг, днес е превърната в Музей на градския бит и може да бъде посетена на бул. "Цар Фердинанд" 39. 

Започнатото при управлението на Мидхат паша оформяне архитектурния облик на съвременен Русе достига своя апогей в 30-годишния период след Освобождението на България от турско робство. Използвайки инерцията от вече извършените коренни благоустройствени реформи и защитавайки реномето си на най-голям и най-важен български град, Русе пръв в цяла България приема европейски облик. Важна роля за осъществяването на процеса играят пристигналите в града архитекти, известни в цяла Европа. Имената на Едуард Винтер /градски архитект на Русе в продължение на около две десетилетия/, Нино Росети, Георг Ланг, Негохос Бедросян. Удо Рибау, Едвин Петрицки, Иван Майор Виктор Скучек, Михаил Пернигони, както и тези на Тодор Тонев, Никола Лазаров, Петър Петров и др. ще останат неразривно свързани с историята на града, дали му многобройни шедьоври на строителното изкуство. Множество жилищни, обществени сгради изградени в стил неокласицизъм - господстващ из цяла Европа през втората половина на XX век и съчетаващ в себе си често стигащи до еклектика елементи на барок, готика, рококо, ренесанс, ампир и др. - отличават нашия град от останалите в България, където се строи икономично и с ориенталски мотиви. 

Фасадите на новостроящите се русенски сгради преливат от балкони, колони в дорийски, йонийски и коринтски стил, еркери, арки, ложи, корнизи богато украсени с най-разнообразни скулптурни фигури, бюстове, гирлянди, лозови листа, раковини, цветя, плодове, птици, монограми и гербове за принадлежност. Раздвижени покриви, изработени от медна иди галванизирана цинкова ламарина, често оцветена, допълнително разчупват силуета на сградите. Доставени от Виена или изработени от матрици детайли украсяват фасадите и интериора. Кули, игли, ветропоказатели или фини парапети служат за връх на покривите. Малки и различни по форма прозорци разположени под тях загатват за мансардни помещения. Не по-малко забележителен е интериорът на сградите. Обширни приемни, будоари, салони за гости с декоративни стенописи, ковани парапети и решетки, входни врати с масивни брави и ръкохватки, огради с метални орнаменти носят повея на европейската мода и култура. Обзавеждане и мебелировка от най-реномираните центрове-производители на Стария континент допълват впечатлението. Най-забележителни в това отношение са сградите на Братя Симеонови, Георги Мартинов, Иванчо Стоянов, Саркис Кугомджиян и редица други. В края на процеса на преобразуване на града се оформят цели улици със стилни сгради. Такива са главните "Александровска" и "Княжеска" както и "Пиротска", "Славянска", "Николаевска", "Иван Вазов", "Константин Иречек" и др. 

През последните 30 години на няколко етапа в къщите на Братя Симеонови, Клуба на дейците на културата /бивша къща на Г. Мартинов/, къщата на Калиопа Калиш, Управлението на безмитна зона и др. бяха реставрирани уникалните стенописи, дело на работилите в периода 1895-1912г. художници-декоратори Карл дьо Шаурсберг, Карло Франческани, Христо М. Живописов и майстор-бояджиите Козма Саламури, Майер Вилберман и др. 

През 1889г. за колосалната за времето сума от 650 хиляди сребърни франка Русенската община доставя гранитни павета произведени в кариерата Сан Рафаел край Марсилия, Франция. Русенската фабрика "Труд" пък произвежда керамични павета и тротоарни плочки като по този начин оформлението на улиците бива завършено. Поради варовиковия състав на русенския камък се налага през 30-те години те да бъдат заменени с такива, изработени от свищовски камък. 

Майсторите-паркостроители Рихард Нойвирт и Фердинанд Холобер даряват жителите на града с невиждана дотогава градска градина, отрупана с палми, кактуси, японски ябълки и много други екзотични растения. 

Гръцкият майстор-каменар А. Каргарота /неправилно посочван в някои източници, включително и от доц. Васил Дойков, като италианец/ зарежда с облицовъчен камък от своите кариери "Каргарота & Малчев" не само русенските строежи, но дори и фабриката за мраморни изделия на Георге Петреску /също с гръцки произход/ в Букурещ. Такива изделия можело да бъдат поръчани още и във Виена и Печ, а през 1897г. в Русе е открита и фирмата "П. Гавалс-Л. Миритис & Сие. първа скулптурна ателиера". 

Едва през 1973г. управляващият тогава режим осъзна истинската стойност на русенската архитектура и задвижи проект по реставриране и поддръжка на архитектурните паметници. Най-яркият екземпляр от множеството сгради-шедьоври без съмнение е Доходното здание. Построена през 1902г. от родения в Габрово предприемач Гатьо П. Цонев по проект на Р. Й. Бранк и с участието на архитектите Георг Ланг и Франц Шолц, сградата първоначално е предназначена да носи приходи за издръжка на русенските училища. По късно е използвана от Русенския драматичен театър, който изнася представленията си в нея, но претърпява няколко пожара и понастоящем се реставрира, за да изпълни ролята на преддверие на новата театрална сграда. 

Доходното здание, заедно с откритият през 1908г. Паметник на Свободата, дело на именития италиански скулптор Арнолдо Цоки, представляват визитката на Русе и по-често от всички останали забележителности на града намират място във всякакви справочници, брошури, значки и пр. сувенири. Освен гореспоменатият Паметник на Свободата, към 1930г. Русе притежава още два: Паметник на падналите борци през сръбско-българската война от 1885г. на площад "Батемберг" и "Царев камък" - Паметник - възпоменателна колона, построен в чест на посещението на султан Махмуд II от 183бг. По-късно през годините, наред с паметниците на достойни български патриоти като кап. Райчо Николов, Баба Тонка Обретенова, Стефан Караджа, комунистическият режим издигна и редица монументи на свои символи, които станаха жертва на събитията в страната през последните десет години и вече отсъстват от лицето на града. 

Най-старата русенска сграда от периода на неокласицизма е Областното управление, построена през 1882г. по проект на виенския архитект Франц Грюнангер. Поради изписването върху фасадата, съобразно изискванията, на името на държавния глава през последните години неправилно и бе поставено името "Дворец на Батемберг". Всъщност, резиденцията на княз Александър I се е намирала в сградата на Кукления театър на ул. "Княжеска". Освен сградата на Окръжното управление на площад "Батемберг", се открояват още построената в периода 1894-1898г. по проект на арх. Петко Момчилов мъжка гимназия "Княз Борис" /днес училище "Хр. Ботев"/ както и откритата през 1911г. сграда на Търговско-индустриалната камара дело на арх. Никола Лазаров. В момента в нея се помещава Окръжната библиотека "Л. Каравелов". Също на този площад, в началото на ул. "Александровска" през 1895г. по проект на арх. Негохос Бедросян е построена сградата на "Банка Братя Симеонови", по-късно Русенска Популярна Банка, а сега "Банка ДСК". 

Важна роля в архитектурното богатство на града играят църковните постройки. Католическият храм "Свети Павел от кръста" е построен през 1890г. по инициатива на полски офицери и е съоръжен с дълго останалия единствен в България църковен орган. В периода 1884-1889г. по проект на Едуард Винтер и с дарения от енориаши е построен православния храм "Всях светих", който е разрушен в рамките на едно денонощие през 1978г., за да отстъпи място на съществуващия в момента "Пантеон на възрожденците". 

Десетки са сградите с историческо значение в Русе. Най-популярните сред тях, като къщите на Братя Симеонови, Банка "Буров", Банка "Гирдап" /сега Концертно бюро/, хотел "Тетевен", бирария Стефан Гъдев /сега ресторант "Потсдам"/, Католически пансион "Нотр дам"/сега Английска гимназия/ и много други, ни дават правото да се гордеем като жители на град с богато архитектурно минало. За съжаление, силното земетресение от 4. III. 1977г. нанесе непоправими щети на някои от сградите. 

Годините на комунистически режим в страната оставят своето отражение и върху образа на Русе. От колоритен център с най-разнообразна архитектура, градът постепенно заприличва на всички останали български градове - жертви на култа към еднообразието. Ниските едноетажни жилища отстъпват място на многоетажни панелни блокове; вместо творения на човешката фантазия огромни, сякаш излети в калъп здания запълват пространството на града. Стремежът към ефикасност доведе на бял свят сградите на магазин "Русе" /Нова Деница/, хотел "Рига", новата поща, бившият Младежки дом /сега Народна банка/, Изчислителен център, голям брой училища, няколко болници и поликлиники и др. обществени сгради. По същото време се появяват могъщи съоръжения, като изграденият в периода 1952-1954г. "Мост на Дружбата" и построеният през 1954г. Градски стадион. От 199 г. със средства на различни европейски институции в действие е проектът "Красив Русе", който цели реставриране и укрепване на някои от сградите в централната част на града, главно по ул. "Александровска" и площад "Батемберг". 

Библиография

 "Русе и неговите околности" 1990, Васил Дойков /Иван Иванов 
албум "Русе" 1963 Васил Дойков/Григор Богданов 
"Алманах на Русе" 1928 Г.Донев/Г.Коцев 
"Русе в миналото и днес" 1929, Сим.Симеонов
 "Алманах за историята на Русе"1996 Община Русе 
"Голямото богатство на Русе", сп. "Паралели"1978, бр.4/В. Дойков

Фотографии - Венцислав Данев